“Когато сте на летище, избягвате да се шегувате с бомби. Когато сте заедно с нудисти, не разказвате вицове за цици. И, Боже мили,

молете се да не получите ерекция - тогава ще бъдете изгонени”,

цитира той част от уроците, които е научил в годината, когато е живял без дрехи.

Израсъл в Канзас, Марк пристига в Лос Анджелис, където започва да пише сценарии през 90-те години на миналия век. Той публикува първите се пет романа, преди да издаде документална книга за хората, които отглеждат марихуана. “Сърцето на тъмнината” излиза през 2012 г. “Пътувах по света и пушех най-добрия канабис. Наистина обичам да разказвам истински истории. Обикалям насам натам, срещам се с много хора, казва писателят. - И си помислих, коя друга субкултура е полулегална и подложена на гонения от полицията? Нудизмът”, разкрива той мотивите да се захване с личния си експеримент в един непознат за него свят. Въпреки притестенията си от “несексуалния социален нудизъм”, както го назовават привържениците на този начин на живот, Смит решил да изпита всичко на свой гръб, точна както постъпил с канабиса.

Първата спирка в пътешествието му бил курорта “Дизърт сън” в Палм Стрингс, Калифорния - мястото на една от първите и най-прочути нудистки комуни. Там се допускат само възрастни и курортът не може да бъде посещаван от семейства с малки деца. “Чувствах се страшно неловко и бях много притеснен в хотелската си стая и нанасях слой след слой плажно масло по тялото си. Когато най-после излязох навън,

бих станал толкова лъскав, че всички около басейна се вторачиха в мен

После си закриха очите”, си спомня Смит. “Почувствах се обиден. Исках да им извикам: Хей хора, повечето от вас са с по 20 г. по-стари от мен, не е въздможно да изглеждам чак толкова зле! Но тогава погледнах надолу и разбрах какво се е случило. Боже мили!”

След този първи неуспешен епизод, писателят обиколил няколко нудистки комуни из Европа. Сред тях Кап д"Ажд в Южна Франция е най-добре познаната. Веднъж човек попаднал зад оградата, която държи настрана папараците и любопитните зяпачи, може да намери всичко, което предлага и всеки друг град. “Само дето всички са голи, казва Смит. - Има дори химическо чистене, обаче не е ясно какво дават за чистене. Да отидеш гол на пазар в бакалията или да си изпиш сутрешното кафе с кроасан беше толкова странно, че в началото непрекъснато ме избиваше на смях.”

Ето и още няколко от правилата на етикета, които научил: “Хавлиената кърпа е най-добрият приятел на нудиста. Тя е практична и хегиенична. Не се втренчвайте и не гледайте похотливо, това се възприема много негативно.

Снимките също не са добре приети,

освен ако не се иска специално разрешение. Запазването на анонимността е много важно поне в началния етап, затова много от нудистите се представят само с първите си имена.

След Франция Смит се отправил към Алпите на нудистки планински поход. Там трябвало да дели една хижа с 19 любители на голотата от цяла Европа. Ходенето без дрехи из планината обаче се оказало изненадващо приятно. “Катериш се, но не се потиш, защото цялото ти тяло диша - кожата е голям термостат.” Сред другите предимства на нудизма, той изброява: “Зареждаш се с витамин Д, лесно можеш да провериш дали не те е налазил някой кърлеж, когато плуваш, няма бански, който да ти се лепи.”

В Алпите обаче се случило и лошо време и дори започнал да пада снежец, така че тогава американецът съжалил, че е без дрехи. Други членове на групата обаче не обърналивнимание на студа. Една шотландска двойка дори се зарадвала: “Виж, езерото е замръзнало!”

Американецът добавя и още някои недостатъци на живота “както те е майка родила”:

“Получаваш слънчеви изгаряния, хапят те насекоми,

може да ти качат снимката в интернет, понякога си подложен и на криминално преследване.”

Група “текстилници” (пренебрежително название, което нудистите използват за ходещите с дрехи) се засекли по пътеките с голите туристи. Те веднага започнали да снимат и да се кискат. “Ведниж обаче срещнахме група вярващи християни и лидерът им ги накара да си обърнат лицата и да не ни гледат. Не можех да повярвам. По-късно, когато правехме пикник на езерото, ги видяхме отново и те се молеха за нас.”

Макар да ставал все по-спокоен относно публичното си разголване, Смит все пак винаги се притеснявал преди да си смъкне одеждите в новата среда, в която попадал.

“Тези страхове са единствено в собствената ни глава. На нудистите наистина не им пука. Обикновено хората, които виждате голи, са артисти или модели по телевизията и рекламите и мозъците ни са промити, че всеки гол човек трябва да изглежда именно така, казва Смит. - Всъщност нудистите изглеждат като всички останали, те са на всякакви възрасти и идеята да приемеш собственото си тяло и телата на другите е наистина здравословна. Нашето общество се нуждае от всякакъв вид толерантност и може да се започне оттук”, убеден е той. Твърди, че между нудистите има голямо чувство на общност, независимо колко са възрастни или какво работят. Срещал лекари, чиновници, университетски професори, бизнесмени.

По-старите нудистки курорти, някои от които създадени още през 60-те години, днес приютяват по-възрастните почитатели на голотата. Те предпочитат да имат всички удобства - басейни, барове, голф игрища. Има обаче и ново поколение, което предпочита къмпингите и дивите плажове. “Когато веднъж усетите колко е приятно да плувате голи, след това ви се приисква и да отидете голи на барбекю или да направиха поход в планината без дрехи”, продължава разказа си Смит.

Слънцето и кристалните води на Бахамите накрая убедили и съпругата му

да се присъедини към него и още 2000 нудисти на круиз

в Карибския регион. “Обикновено на такива места се ходи по двойки - независимо дали сте обратни или не. Когато сте сам сред всички тези семейства, ви смятат за особняк. Но когато жена ми дойде с мен и вероятно защото тя е доста атрактивна, веднага станахме център на компанията”, продължава американецът.

Независимо от всички констатации за ползата от нудизма писателят казва, че на него една година му е достатъчна. Признава, че ако се озове на някой пуст плаж на Карибите, заедно с жена си непременно ще се съблече. “Но да искам да бъда с още 100 голи мъже и жени около барбекюто? Не мисля”, добавя той. Едно от важните му заключения е, че нудизмът не е свързан със секса. Това обаче съвсем не значи, че понякога хората не се заглеждат едни в други с мерак. “Хората сме все пак”, казва той и добавя: “Няма нищо по-забавно от това да видиш как една 80-годишна дама ти зяпа задника.”